Аз използвам времето да поснимам, докато детето спи (колко ли ще бъде това…)🤭 😄😌
Ако си търсите нещо увлекателно за четене, с радост Ви представям “Живи Сенки. Размяна”.
Ще получите специално аранжирана бутилка и картичка с корицата на книгата и лично послание.
“Върнах се назад и застинах. Колкото и да се страхувах и да проклинах глупостта си, дълбоко в себе си изпитвах нуждата да изживея това приключение. Бе като дългоочаквано бягство от действителността. Направих няколко крачки встрани, в търсене на входа. Пред мен се появи порта, на пръв поглед залостена, но лекото движение на ръката ми, я накара да помръдне…“
😱 А харесвате ли романите, потънали в мистерия, трилър и елементи на фентъзи?
Готови ли сте да се потопите в свят на тайни, лъжи и предателства?
❤️Когато Ема слага край на миналото и болезнената любов, тя се отдава на почивка в китното, но само привидно спокойно, градче Ламсток. Със своята красота, то привлича безброй посетители, но някои от тях никога не успяват да си тръгнат.
Едва пристигнала в града, Ема се натъква на странности и необясними събития, които дори не е подозирала, че е възможно да съществуват.
🏚 Една нощна разходка из тихия Ламсток, преобръща живота ѝ из основи. Изправена пред избора дали да последва вътрешния си глас, бягайки далеч от изоставената, зловеща къща, или да се довери на онова, което не виждат очите ѝ, тя става част от един различен свят – светът на мистериите и свръхестественото.
Ще успее ли Ема да разкрие загадките, появили се пред нея? Каква е връзката ѝ със зловещата къща? Кои са хората, чийто живот е разбит от разтърсваща изневяра?
✉️Любовни писма. Дневници, криещи чувства и копнежи. 🕵🏻♂️Заплаха дебне отвсякъде. Никой не е в състояние да научи истината, по-добре от един детектив.
Ако искате да станете част от вълнуващия свят на “Живи Сенки. Размяна”, Ви очаквам за поръчка на лично съобщение.
Получавате лично послание + подарък – книгоразделител с автограф от мен.
А вие обичате ли да четете на някоя красива и спокойна полянка?
Аз – определено да!
“Свлякох се на пода и заплаках с глас. Плаках часове наред, докато почти не загубих съзнание. Бях изгубила човека, когото обичах. Той бе избрал да продължи живота си без мен, да намери своето щастие. Знаех, че няма да го забравя. Бе ми дал твърде много, но ми бе взел още повече. „Защо не успяхме да се разберем? Какво не ми достигаше?” Въпросите не ме напускаха. Чувствах се виновна. В главата ми се блъскаха спомени. Не знаех какво да правя, нито как да продължа, но бях длъжна да се съвзема.”