Здравейте, любими читатели!

Нека Ви разкажа нещо за себе си и за това как ми хрумна идеята за “Живи Сенки. Размяна.”

Преди години скъп за мен приятел ми изпрати онлайн картичка за Хелоуин. Беше на стара, изоставена къща. Виртуалната разходка приключваше в работилница. На една от стените бяха закачени инструменти. Мелодията, която придружаваше картичката беше зловеща и създаваше напрежение. Само едно развито въображение можеше да си представи за какво бяха използвани инструментите.

Винаги съм обичала мистериозните къщи. Загадките и дълбоко потулените тайни, които напират да излязат наяве. Обичам напрежението и онази емоция, която пробужда неразкритото.

Още от малка се определям като приключенска натура, точно като главната ми героиня – Емили. Обичах призрачните истории и викането на духове. Беше ме страх, но в същото време тръпката, която ме обземаше, ме караше да се чувствам жива.
Обичах да тълкувам и разнищвам странни ситуации. Търсех магия и вълшебства навсякъде. Дори на моменти вярвах, че притежавам свръхестествени способности.

Въобразявах си, че на тавана в съседния блок живее зелено на цвят същество, наподобяващо извънземно. А, когато погледнех нагоре, към прозорците, си представях как някой ме наблюдаваше.

“Живи Сенки. Размяна” претърпя доста трансформации, докато се превърне в това, което е сега – вълнуваща история, с нестихващо напрежение и многобройни въпросителни. Един свят, докосващ се до света на магията и отвъд видимото. Отвъд онова, което могат да видят очите ни, но усещат сетивата ни. Въпросът е на какво ще се доверим…на разума или на сърцето си…изборът е труден особено, когато от него зависи не един човешки живот…