Искам да Ви издам някои тайни от сюжета на втората част на романа “Живи Сенки”. Работя усилено по него, като съм почти на финала. Надявам се съвсем скоро и Вие да успеете да се насладите на продължението на историята.
А ето какво ще споделя днес с Вас:
Когато “Живи Сенки – Размяна” бе издадена, бях много щастлива, че най-сетне романът, по който бях работила толкова време, излезе на бял свят.
Историята на Ема и драматичният живот на Филип и Елизабет така ме погълнаха, че макар първоначално идеята за втора част да ми бе далечна, то изведнъж, ме заля силно желание да я изживея отново.
Този път обаче сюжетът се завърта най-вече около Ема и Виктор, които са изправени пред най-голямото предизвикателство до сега – да запазят щастието си, но всъщност и собствения си живот.
Всичко уж върви добре, докато един ден Виктор не научава шокираща, и променяща съдбите, новина. Ема се държи странно, сякаш напълно изолирана от външния свят. А информацията за смъртта на Томас достига до нови, непредполагаеми за никого, измерения.
Губейки почва под краката си и преносно, и буквално, тя осъзнава, че е напълно сама в опитите си да докаже онова, което чувства и, което ѝ подсказва сърцето. Тогава се появява Той. Мъж от миналото ѝ, който бе сигурна, че е прогонила завинаги от съзнанието и душата си. Но какво става, когато той е готов на всичко, за да си я върне обратно? Какво се случва, когато единственият, на когото можеш да разчиташ се оказва човек, който не желаеш да бъде част от живота ти?
В “Живи Сенки – На ръба на лудостта” разсъдъкът на Ема е поставен пред огромно изпитание. Но не само той. Ема обаче е напълно решена да сложи край на ужаса, който месеци наред не ѝ дава мира. Готова на всичко, за да защити себе си и бъдещето си с Виктор, тя прибягва до дела, които никога не си е представяла, че би била способна да извърши.
Миналото се завръща със сила, която не може да бъде овладявана, докато не разруши всичко по пътя си…
Да Ви попитам – имали ли сте кутии, пълни със сантиментални спомени от тийнейджърските си години?
А пазите ли ги още?
Съвсем скоро, при поредното разчистване (до сега пазех дори лекциите си), открих кутия, пълна с писма от времето, когато се преместих от родния си град Варна тук – в София. Беше труден период, но бях щастлива, че поддържах връзка с приятелите си от старото училище и то по най-хубавия, вълнуващ и, за съжаление вече старомоден начин – чрез писма, написани на ръка и изпратени по пощата.
Открих още няколко части от попълнен лексикон (сигурна съм, че ги помните), както и куп календарчета, които по онова време колекционирах, заедно със салфетките и миришещите картинки.
Това, което най-много ме зарадва обаче беше да открия изрезки от първите си две публикувани статии в любим мой тогавашен тийнейджърски вестник. Всъщност, именно с тези две статии започна моята страст към писането и желанието ми един ден да бъда публикуван писател. Радвам се, че тази моя мечта се сбъдна и вече имам два издадени романа зад гърба си, а занапред се надявам да имам и повече. ❤️
Имаше период в живота ми, когато много исках да работя като редактор, но за съжаление или не, това все още не се е осъществило.
Ще се радвам да споделите какво колекционирахте, когато бяхте деца и дали сте имали/пазите своите сантиментални кутии, пълни с незабравими спомени.
Нека Ви разкажа кои са любимите ми жанрове, защо обичам трилъра и кои са най-харесваните от мен елементи от този жанр.
Както вече споменах в предишен пост, винаги съм била почитател на историите с вълшебства и магия. С онзи “звезден прах”, който сбъдва желания и те пренася в една друга реалност. По-прекрасна от всичко – където и невъзможното става възможно, а доброто винаги побеждава.
Обичам жанра фентъзи. Харесвам идеята да бъдеш такъв, какъвто искаш, дори да полетиш, стига да повярваш достатъчно в себе си и в собствените си сили.
Обичам необиковеното. Вярвам в различното и тайнственото. В онова, което невинаги разбираме, но то е там и съществува.
Харесвам истории за магьосници, вампири и всякакви същества, които те пренасят отвъд обикновеното, скучното и еднообразното.
Обичам тръпката, която ти носи един хубав роман или разказ. Онова чувство да бъдеш в очакване. Да тълкуваш, да разкриваш, да не спиш цяла нощ, докато не прочетеш и последния ред.
Един от първите трилъри/мистерии, който ме грабна преди много години, бе “Шестица купа” на Карлийн Томпсън.
До последно не знаех кой е убиецът, а напрежението се изостряше с всяка прелистена страница.
Особено харесвам сюжетите, в които главните герои са писатели. По този начин не само откривам по нещо и за самата себе си, но получавам нужното вдъхновение и увереност да продължавам да творя. Поглеждам през погледа на писателя – автор и писателя – герой и наблюдавам. Старая се да се вслушвам в посланията. Обръщам внимание на идеите и начина, по който се появяват.
❤️Разбира се, обичам и неминуемото присъствие на любовта, без която никоя история не би била такава, каквато е – страстна и завладяваща.
Затова, в моя втори роман “Живи Сенки. Размяна” аз съчетах по малко от всичко, което обичам – мистерия, трилър и фентъзи, преплетени в едно с изпепеляваща любовна нишка.