Лукан вече беше вампир. Докато се оглеждаше гордо в огледалото, възхищавайки се на прекрасните си вампирски зъби и бляскавата кожа изпод тениската и късите панталонки, той с ужас забеляза, че нещо липсва. Нуждаеше се от перелина. Вярно, че модерните вампири не носеха такава, ала на Лукан му допадаше. Преди обаче да се втурне да я търси из шкафа на баба си, майка му се появи на вратата.
- Скъпи, какво правиш? - той се обърна с гръб, така че майка му да не може да види лицето му. Преди да измисли какво да ѝ отговори, тя продължи: - Трябва да се връщам в градината. Баща ти се заклещи в един храст. Сърцето на Лукан заби лудо и развълнувано. Най-сетне имаше своята първа мисия. Оставаше му само да намери пелерина. Той знаеше, че в спалнята на баба му и дядо му има скрин, пълен с непотребни неща, които те все се канеха да изхвърлят. Антики ги наричаха и все се оплакваха от тях, ала щом станеше дума да се разделят със старите си вещи, предметите незабавно ставаха жизненоважни. Разхвърля всичко, когато за щастие откри необходимото. Бързо метна наметалото върху раменете си. Вярно, че наподобяваше повече батман, отколкото вампир, но не можеше да се оплаче. Втурна се към градината, щастлив от възможността да стане герой. Лукан закрачи устремено да търси баща си. Вместо него, видя майка си, която отдалече приличаше на воин, изправен пред огнедишащ дракон. Ръцете на баща му стърчаха нагоре като на удавник в бурно море и Лукан почувства прилив на смелост. Скри се зад задната част на храста, когато чу познат глас да долита към него, ала говореше неразбираемо. 
- Хей, момше! Къде ша ми шъбите? - Лукан се сепне и замръзна на място. Нямаше време за губене, трябваше днес да стане герой. Зачуди се как да спаси баща си, когато му хрумна една идея. За какво му бяха вампирските остри зъби, ако не можеше да ги използва. Той отвори широко уста и захапа най-близкия клон пред себе си. Без да отпуска, Лукан направи крачка напред и влезе малко по-навътре. Понечи да отвори устата си отново, ала усети, че не може да помръдне. Краищата на вампирските му зъби бяха залепнали към клона и не можеше да ги отлепи. Той хвана с две ръце ченете на дядо си и го дръпна рязко. Погледна дланта си, ала освен изкуствените зъби, видя и други два. Бяха неговите млечни кучешки зъбчета. Сега на тяхно място зеехе две големи дупки, само че Лукан все още не можеше да ги види. Дядо му не спираше да го търси, ала той не искаше да се предаде. Навлезе още една крачка в гъстия храст, когато се чу силно “храс” зад гърба му. Обърна се назад и видя пелерината на баба си, цялата разпрана по средата. Лукан не можеше да понесе повече поражения, затова реши, че може би е време да се откаже. Само че от храсталака нямаше измъкване. Той свали пелерината от гърба си и скъса две големи парчета от плата. Уви ги около ръцете си, за да не се нарани, а после един по един започна да чупи клоните. След по-малко от минута Лукан вече беше освободен, но не беше забелязал, че още един човек до него беше спасен. 
Сега Лукан знаеше, че няма нужда да бъде вампир, за да бъде герой. Нужна му беше само малко смелост и изобретателност. 

КРАЙ…

Когато ти писне от мистерии и криминалета…

❌Забранено за лица под 10 години 🫢

Лукан живееше във ферма за лук. Семейството му го отглеждаше навсякъде, затова и самият той се казваше така. 

Лукан обичаше да чете книги за вампири. Харесваше ги и им се възхищаваше, само че на онези другите, добрите, които спасяха света. 
На Лукан така му се искаше да бъде вампир. Да защити хората от някоя и друга смъртна опасност. Но не беше толкова лесно. Лукан нямаше остри зъби, нито блестяща кожа, нито пък свръхестествени способности. Затова трябваше сериозно да помисли как да се сдобие с тях. А и не само. Нужно бе и да потърси опасност. 

Лукан реши да захване с най-лесното, а именно снабдяването с острите зъби. 
Отиде в банята, където дядо му държеше изкуственото си чене и надникна в чашката. То плуваше в някаква странна течност. Не му беше приятно, ала реши, че спасяването на света изисква своите жертви. С два пръста, Лукан хвана изкуствените зъби, а после ги пльосна директно върху масата за хранене. Огледа ги внимателно. Никой от тях не приличаше на вампирски. Добре, че му хрумна идея. Взе парче пластилин от бюрото си и оформи два остри върха, които да закачи в долната част на кучешките. Сега зъбите изглеждаха перфектни за ползване. 
Оставаха блестящата кожа и свръхестествените способности. 
За първото, Лукан имаше решение. Изтича в спалнята на родителите си и затърси онова противно мазно нещо, с което майка му понякога се мажеше след баня или щом отиваше към града. Беше кафяво и миришеше на нещо смесено между ароматизатор за тоалетна и едно от цветята в градината им. 
Лукан го взе, а след това изстиска върху дланта си цяла шепа от блестящата течност. 
След като се намаза отгоре додолу, се върна при изкуствени зъби. Време беше да ги сложи и трябваше да се постарае, за да изглеждат истински. 
Не му се искаше да използва лепило. Не за друго, ами просто винаги си залепяше пръстите. За щастие беше виждал дядо си да ги поставя с някаква специална лепкава смес. Върна се в банята, отвори шкафа над мивката и я видя. Намаза обилно зъбите с нея, а сетне застана пред огледалото, отвори широко уста и ги натисна върху своите. 
Нещо не беше както трябва, ала Лукан не го интересуваше. Сега се радваше на своята вампирска усмивка и блестяща кожа. Оставаше само да се сдобие с вълшебни способности и разбира се, да има кого да спаси…

Един от най-интересните и завладяващи трилъри, които някога съм чела. 
Заглавя напомня за изневяра, за появата на друга жена в живота на Уил, съпругът на д-р Сейди Фоуст, но тя не е просто обикновена любовница, а жена с много лица, караща те прелистващ напред отново и отново.

Когато семейство Фоуст се преместват с децата си, Тейт и Ото в Мейн, те се надяват да открият там своето ново начало, далеч от болката и преживените предателства.
В къщата обаче, освен че ги очаква Иможен, бясна на света тийнейджърка, чийто попечители се налага да станат именно те, но недълго след нанасянето им на улицата, в една от съседските къщи бива извършено тежко убийство. Жертвата е млада жена, на име Морган.
След зловещите закани на Иможен и захлапаха изписана на стъклото на колата ѝ, Сейди започва да се страхува за живота си. На острова вилнее убиец, а отсрещната необитаема постройка би могла да бъде идеалното скривалище. 
Напрежението се увеличава още повече, когато самата Сейди е неколкократно разпитвана от полицията и превърната в заподозряна. Единственото ѝ алиби за онази нощ е съпругът ѝ, Уил, който обаче изненадващо променя показанията си. Сейди се изправя сама срещу всички, в търсене на истинския виновник, дори срещу собствения си син, който едва не извършва убийство в предишното си училище.  
Опитвайки да докаже невинността си, д-р Фоуст, се сблъсква с най-голямата и страховита истина в живота си. Истина, засягаща не само семейството ѝ, но и миналото ѝ като дете. 
Тази тайна се оказва не само единственият изход към разкриването на загадката, свързана с Морган, но и онази, която решава съдбата на Сейди занапред.

Оценка 5/5 ⭐️

Издателство:Софтпрес