Лукан вече беше вампир. Докато се оглеждаше гордо в огледалото, възхищавайки се на прекрасните си вампирски зъби и бляскавата кожа изпод тениската и късите панталонки, той с ужас забеляза, че нещо липсва. Нуждаеше се от перелина. Вярно, че модерните вампири не носеха такава, ала на Лукан му допадаше. Преди обаче да се втурне да я търси из шкафа на баба си, майка му се появи на вратата.
- Скъпи, какво правиш? - той се обърна с гръб, така че майка му да не може да види лицето му. Преди да измисли какво да ѝ отговори, тя продължи: - Трябва да се връщам в градината. Баща ти се заклещи в един храст. Сърцето на Лукан заби лудо и развълнувано. Най-сетне имаше своята първа мисия. Оставаше му само да намери пелерина. Той знаеше, че в спалнята на баба му и дядо му има скрин, пълен с непотребни неща, които те все се канеха да изхвърлят. Антики ги наричаха и все се оплакваха от тях, ала щом станеше дума да се разделят със старите си вещи, предметите незабавно ставаха жизненоважни. Разхвърля всичко, когато за щастие откри необходимото. Бързо метна наметалото върху раменете си. Вярно, че наподобяваше повече батман, отколкото вампир, но не можеше да се оплаче. Втурна се към градината, щастлив от възможността да стане герой. Лукан закрачи устремено да търси баща си. Вместо него, видя майка си, която отдалече приличаше на воин, изправен пред огнедишащ дракон. Ръцете на баща му стърчаха нагоре като на удавник в бурно море и Лукан почувства прилив на смелост. Скри се зад задната част на храста, когато чу познат глас да долита към него, ала говореше неразбираемо.
- Хей, момше! Къде ша ми шъбите? - Лукан се сепне и замръзна на място. Нямаше време за губене, трябваше днес да стане герой. Зачуди се как да спаси баща си, когато му хрумна една идея. За какво му бяха вампирските остри зъби, ако не можеше да ги използва. Той отвори широко уста и захапа най-близкия клон пред себе си. Без да отпуска, Лукан направи крачка напред и влезе малко по-навътре. Понечи да отвори устата си отново, ала усети, че не може да помръдне. Краищата на вампирските му зъби бяха залепнали към клона и не можеше да ги отлепи. Той хвана с две ръце ченете на дядо си и го дръпна рязко. Погледна дланта си, ала освен изкуствените зъби, видя и други два. Бяха неговите млечни кучешки зъбчета. Сега на тяхно място зеехе две големи дупки, само че Лукан все още не можеше да ги види. Дядо му не спираше да го търси, ала той не искаше да се предаде. Навлезе още една крачка в гъстия храст, когато се чу силно “храс” зад гърба му. Обърна се назад и видя пелерината на баба си, цялата разпрана по средата. Лукан не можеше да понесе повече поражения, затова реши, че може би е време да се откаже. Само че от храсталака нямаше измъкване. Той свали пелерината от гърба си и скъса две големи парчета от плата. Уви ги около ръцете си, за да не се нарани, а после един по един започна да чупи клоните. След по-малко от минута Лукан вече беше освободен, но не беше забелязал, че още един човек до него беше спасен.
Сега Лукан знаеше, че няма нужда да бъде вампир, за да бъде герой. Нужна му беше само малко смелост и изобретателност.
КРАЙ…
CANDLE&CHAPTER 