Част 1-ва...
Моника. Така се казваше преди да си отиде от фермата на родителите си.
Ферма, построена преди повече от сто години от пра-пра баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ едва смогваха да се справят с работата. Излизаха рано и се прибираха по тъмно. Разговорите им се свеждаха до "добро утро" и "лека нощ". А и сега не им се говореше особено много. Бяха замислени и изнемощели.
Фермата беше като затвор за Моника. Но не, защото звуците на животните я подлудяваха, а защото самотата стискаше гърлото ѝ с кокалестите си пръсти. Самота, породена от онова, което бе научила за себе си три месеца по-рано. Сега бе като невидим гост в собствения си дом. Сякаш нито тя, нито желанията ѝ имаха някакво значение. Стаята ѝ бе обляна в тъмнина, както впрочем и огромната къща, в която живееха. Вещите ѝ стояха непокътнати от онази нощ. Ужасна, проклета нощ, за която не искаше да си спомня, но се налагаше. Нямаше друг начин да открие истината.
Една мрачна нощ, преобърнала живота ѝ из основи…
CANDLE&CHAPTER 