Ако гневът имаше лице…

Привет, читатели! 

Днес искам да поговорим за гнева. На всички ни се е случвало да се гневим. На някои по-малко, на други - повече, а някои от нас са гневни дори постоянно. 

Представяли ли сте си някога, че той може да притежава определена физическа фигура или пък да изглежда по определен начин. Как бихте го описали, ако имахте тази възможност? 
Би ли Ви подействало успокоително, ако имаше начин да обрисувате гнева писмено, а след това да го победите на белия лист. 

Всъщност, това дори можете да го чуете като съвет от някои психотерапевти, който на мен лично много ми допада.

Реших да опитам и да съживя гнева си, дарявайки го с физически образ. 

*** 

Гневът си пропряваше път през вените ѝ - болезнено и безпощадно. Отдръпваше кръвта от лицето ѝ, изтласкваше дъха от гърдите ѝ, превръщайки го в обезумели вопли за помощ. Тя стискаше силно юмруци, а сърцето ѝ прескачаше като лудо. Мразеше се, както мразеше и усещането за безпомощност. Безпомощност над собственото ѝ тяло и съзнание. Мислите ѝ прескачаха насам-натам, като допълнително подклаждаха яда ѝ. 
- Всичко е толкова ужасно… - прошепна, а в тона ѝ се четеше раздираща болка. Чувстваше се неразбрана. През целия си живот бе таяла усещането за несподеленост. Животът ѝ се бе превърнал в ад. Нещо стягаше стомаха ѝ, преобръщаше го и от това ѝ се гадеше безумно. Усети силен мириз на гнило. Тя изправи глава и го видя. Гневът бе толкова силен и унищожителен, че се бе материализирал. Пред нея имаше силует. На височина бе два пъти колкото нея. Лицето му бе изродско и зловещо. От устата му излизаше пяна, която капеше на едри капки по земята. Косата му бе мазна и спластена. Носът - огромен и крив. Кървясалите му очи се разширяваха все повече, заплашвайки да експлодират като бомба. 
- Ненавиждам те! - изкрещя - Ненавиждам те затова, че съсипа живота ми! - Гневът я гледаше и усмихваше зловещо. От устата му излезе вик. Мъчителен и злокобен. Острите му оголени зъби заплашваха да я разкъсат на парчета. Тя сведе поглед към ръката си и осъзна, че държи меч. Беше ѝ нестово трудно, но в същото време ѝ  бе дошло до гуша от непрестанната му, безспирна власт. Вдиша дълбоко и насочи цялата си сила в посока към него. Единственото, което искаше бе да я остави на мира. Сълзите се стичаха по страните ѝ, но мигом съхнеха, щом пронизващият поглед на гнева раздираше платта и ума ѝ. Тя се втурна към гротескното тяло и заби меч в обастта на сърцето му. Извади го рязко, а после го заби още веднъж и още веднъж. Крещеше и мяташе глава напред и назад. Искаше да го унищожи. Да го разкъса и премахне завинаги. Копнееше да живее нормално, усещайки радостта от живота, но той никога не ѝ позволяваше. Не спираше да го ръга, докато не се разпадна в краката ѝ и не се превърна в купчина пръст. 
- Мразя те… - промълви отново изтощена и плувнала в пот - но и ти благодаря - каза неочаквано дори за себе си. Една мисъл бе преминала през съзнанието ѝ - ако не беше ти, нямаше да съм жива...