Виктор
Заминах за Полман, изпълнен със страх и съмнения.
Не исках да оставям Ема сама, но нима имах друг избор. Дежурният детектив в участъка ме очакваше, а и бях загубил няколко дни преди да се реша да отида. Беше важно за мен да заведа Ема в Италия и да се постарая да прекараме добре. Да ѝ предложа брак бе най-доброто и важно решение в живота ми. Чувствах се безкрайно щастлив от съгласието ѝ, но някаква сянка тегнеше над мен и помрачаваше щастието ми. Сянката на Тони. Тя ми бе разказала за връзката им и за драматичния начин, по който бе приключила. Ами, ако още го обичаше и той успееше да я отмъкне от мен? – този страх непрекъснато човъркаше в главата ми. Тони я бе наранил, но аз носех огромен товар на плещите си. Бях син на жената, която се бе опитала да я убие и то неведнъж. Дали бе способна да живее с това до края на живота си? – потърках наболите косъмчета по брадата си. Не се бях постарал да изглеждам достатъчно представително, но исках час по-скоро да пристигна в участъка и да оставя историята зад гърба си. Завих в тясна уличка, в близост до центъра на Полман и спрях на първото свободно място за паркиране. Беше рано сутринта и все още се намираха такива. Участъкът бе ниска сграда с малки прозорци. Мазилката отвън се лющеше, но вътре бе чисто и поддържано, като навсякъде усещах мириса на дезинфектант. По пода бе все още мокро и за малко да се озова на земята, когато обувката ми се подхлъзна, но за щастие успях да запазя равновесие.
CANDLE&CHAPTER 