Мистериозна история Nº7

Ето ме тук с още една кратка история с неочакван край…

Беше годишнината от сватбата им. Средата на лятото, но Линдзи и съпругът ѝ бяха решили да избягат от жегата, опъвайки палатка в гората. Двамата си прекарваха хубаво, но минаваше полунощ и бе време да си лягат.

Беше три часа̀, когато Линдзи се събуди. Беше заспала извън палатката и ръцете и краката ѝ бяха вкочанени от студ. Денис го нямаше до нея и тя се учуди, че я бе оставил сама навън.

– Скъпи, къде си? – гласът ѝ бе леко прегракнал от съня.

Над тях се бе спуснала мъгла и Линдзи едва виждаше около себе си. Бе пила малко повече на вечеря и се чувстваше замаяна, за да се изправи. Връхлетя я странно усещане за страх и тревога. Унасяше се, а после отново се събуждаше.

Господи, нима съм толкова пияна? – помисли си – И къде е Денис? От някъде се чуваше шум, но Линдзи не можеше да определи на какво се дължеше. Беше уплашена, но в същото време лишена от всякакви сили да побегне. Нещо я погали по ръката и, движейки се бавно, се отправи към гърдите ѝ. Тя се сепна, но не можа да отвори очите си. Бе като в транс.

Това сигурно е Денис. Дошъл е да ме вземе в палатката при себе си.

Галенето продължи върху другата ѝ ръка, а след това се насочи надолу към бедрата.

– О, скъпи… – едва промълви. Като че ли вече не се страхуваше толкова. Усмивката ѝ се превърна в крясък, когато нещо я захапа по крака.

– Линдзи! Не мърдай!

Денис се бе надвесил над нея с брадва в ръка. Кръвта замръзна във вените ѝ. Нима възнамеряваше да я убие?

– Паяк! Върху теб има гигантски паяк!

Автор на снимката: Ирина Ганева