Мистериозна история Nº6

Привет, читатели!

Ето го и новото делнично шорт стори…

Лили бе в къщата си и трескаво се оглеждаше.

Навън валеше проливно и тя нямаше никакво желание да излиза. Небето бе притъмняло, а черните облаци, надвиснали над улицата ѝ, внасяха меланхолично настроение в иначе веселата ѝ душа.

Сега тя трескаво вървеше из стаите и го търсеше. Страхуваше се да остане сама. Дори не можеше да си представи да живее без него. Къщата бе голяма, най-епрекрасната, за която бе мечтала и я споделяше именно с него.

Пристъпваше бавно и го търсеше. Молеше се да го открие.

⁃ Къде си, за Бога… – повтаряше.

Някакво слабо бръмчене се разнесе из къщата.

⁃ Там ли си? – Лили се затича към всекидневната. Шумът ставаше все по-странен, скърцащ и зловещ и като че ли идваше от всички посоки.

⁃ Това не може да е истина – тя прокара пръсти през косата си. Толкова много го обичаше. Той бе до нея от години и никога не я разочароваше. Поредното дращене се чу някъде близо до нея. Разтреперена, Лили се втурна към дивана. Застана на колене, а след това промъка ръката си отдолу. Щастлива, тя не спираше да се усмихва. В този миг мъжът ѝ се прибра.

⁃ Много си весела, случило ли се е нещо?

⁃ Да! – отвърна приповдигнато. Роботът се беше заклещил под дивана.

– Господи…- продължи, поклащайки глава – за малко да умра при мисълта, че съм го загубила и трябва да чистя сама!