Здравейте, мистериловърс!
Очаквате ли новата кратка история с неочакван край?
Ето я тук…
Беше дванадесет след полунощ, когато стъпките ми отекваха в тишината и газеха клоните. Гората беше гъста и тъмна. Не спирах да тичам, докато потта се стичаше по челото ми. Бях уморена и жадна, а сърцето ми прескаше, опитвайки се да избяга, дори повече от мен.
Зад гърба ми се чу птица. Гласът ѝ бе остър и зловещ.
-По дяволите, кога ще свърши това! – едва изрекох запъхтяно.
Страхувах се, но не спирах да бягам. Трябваше да избягам и то на всяка цена. Гората ме ужасяваше. Сякаш се сливаше с мен и ме поглъщаше.
-Не мога да повярвам, че се случва наистина… – спрях за миг и се огледах. Всичко бе реално. Страховито. Завладяващо.
Звук подобен на писък раздра въздуха. Сепнах се и затичах отново. Не можех повече. Време беше да спра.
-Утре ще продължа – казах решително – бе ми дошло твърде много.
Свалих слушалките на домашното кино и се отправих към леглото.
CANDLE&CHAPTER 