Здравейте, приятели!
Ето Ви още една порция short mystery story…
Беше късно вечерта и единствено звездите осветяваха пустата улица. Крачех сама по безлюдната алея и трескаво оглеждах къщите една по една. Мъглата се спускаше все повече над мен, а дъхът излизаше от устата ми под формата на дим.
– Къде си, мамка му… – прошепнах, стискайки юмруци – само да те намеря и ще ти сритам задника! – ако някой можеше да ме чуе, щеше да ме помисли за луда. Трябваше да е някъде тук. Красива и безпощадна. Беше ми отнела мъжа и сега щеше да си получи заслуженото. Бях го научила съвсем скоро и, за жалост, той отделяше твърде много време за нея. Но не и сега. Не и повече. Трябваше да е някъде тук.
– Ето я! – възкликнах и разтрих длани една в друга – Ще видиш ти! Беше пред къщата вляво. Седеше там и ме гледаше нагло и невъзмутимо.
– Как не я е срам! – измърморих. Приближих се и застанах пред нея. Цялата блестеше като след дълга, изтощителна баня. Нова и току-що скъпоплатена. Готова да бъде доставена на сутринта. Новата кола на съпруга ми…..

