Здравейте, читатели!
Ако искате да се потопите в свят, където границата между любовта, предателството и мистерията почти се размива, то романът “Живи Сенки. Размяна” е точно за Вас.
Съсипана от загубената любов, Ема се премества в привидно спокойното градче Ламсток, с надеждата да намери ново начало. Освен него обаче тя открива и нещо друго – нещо неочаквано и необяснимо. Нещо, което не е присъствало дори в най-смелите ѝ представи или по-скоро кошмари.
Една вечерна разходка в хладната нощ променя живота ѝ. Ема е изправена пред избора дали да повярва на истинкта си и да побегне далеч, или да послуша сърцето си, което ѝ нашепва да остане. Да се превърна в част от една дълбоко пазена тайна, предателство и преобърнати съдби.
Каква е връзката на Ема със зловещата къща, обрасла в бурени? Кои са хората, чиито силуети сякаш изникват от нищото? Ема ли е единствената в неведение за случващото се, докато целият Ламсток крие зловещата си тайна?
Всичко това ще разберете, ако изберете романа “Живи Сенки. Размяна”.
“Свлякох се на пода и заплаках с глас. Плаках часове наред, докато почти не загубих съзнание. Бях изгубила човека, когото обичах. Той бе избрал да продължи живота си без мен, да намери своето щастие. Знаех, че няма да го забравя. Бе ми дал твърде много, но ми бе взел още повече. „Защо не успяхме да се разберем? Какво не ми достигаше?” Въпросите не ме напускаха. Чувствах се виновна. В главата ми се блъскаха спомени. Не знаех какво да правя, нито как да продължа, но бях длъжна да се съвзема.” * * * “Вървях замислена по дългата улица, когато забелязах нещо в далечината. Наподобяваше тесен тунел, целия обрасъл с бурени. Тъмен и неприветлив. Забързах към него, хвърляйки бърз поглед зад себе си. Бях сама. Силна миризма на гнило се разнасяше наоколо. Догади ми се. „Мамка му, що за място е това?” Бях любопитна, накъде ли отвеждаше? Нагазих в тревата, която се плъзгаше по мен и гъделичкаше краката ми. – Господи, защо съм толкова любопитна… – говорех на глас, без да се притеснявам дали някой можеше да ме чуе. Тунелът бе дълъг петдесетина метра. С всяка следваща крачка зловонната миризма се засилваше. Източникът бе тинест воден басейн в самия край на тунела. Закрих устата си с длан, за да не повърна, и тръгнах назад. Пулсът ми се покачваше, а краката ми газеха мъртвата растителност. Едва бях изминала няколко метра, когато силен вик раздра тишината. Уплаших се до смърт. „Боже, там има някой…” – дишах все по-учестено.”…
За поръчки – на лично съобщение.
Получавате автограф и специално послание.
Цена: 17лв.
CANDLE&CHAPTER 